Книгата „Крадец на обич“ отбелязва 90-годишнината от рождението на Евтим Евтимов, съобщават издателите от  „Персей“. 

Съставител е Пламен Тотев, а художник на корицата – Ралица Денчева. 

„Евтим Евтимов (1933-2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите й, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им“, разказва Тотев.

„През 1964 г. Евтимов среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, продължила близо 30 години (до смъртта на Петя), ражда шедьоври като „Горчиво вино”, „Страх“ и „Обич за обич”. През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в правителствена болница и денем, и нощем, е до нея, с изключение на четвъртък, когато при нея ходят майка й и мъжът й. „Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя поетът. Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15:15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. Двамата мъже – Евтим и Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба й. По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите й калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока. Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей“, разказва Пламен Тотев. 

В средата на 90-те Евтим се запознава с двайсет години по-младата Романьола Мирославова. „Двамата ще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг (като „Жена на балкона“ и „Вечерно видение“), бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд през юни 2016 година“, казва още съставителят Пламен Тотев.

„Бяха трудни любови. Неслучайно пиша в стиховете си, че съм откраднал пак някоя омъжена жена. Петя я откраднах от един главен инспектор в Министерството на просветата. Интелигентен човек беше. С мъки стана всичко. С Романьола беше същото. Моите любови започват мъчно, но са докрай. Нямам мимолетни чувства. И всяка е различна – не мога да сравня нито първата си, останала неизживяна, любов Лиляна с Петя, нито Петя с Романьола. Романьола ми даде жизнерадост. Хубаво е да имаш млад човек до себе си, да ти е весело. Да има някой до теб, както казват, да ти чурулика. Тя си дойде при мен тъй, както и Петя. С тях ме запозна поезията”, разказва Евтим Евтимов  приживе на Пламен Тотев.

Освен любовната лирика на Евтим Евтимов, новата книга включва неговата социална и гражданска поезия – като „Крепост“ и „Паисий обикаля още“.